Как децата се сприятеляват безусловно?

С идването на есента прииждат и спомените от изминалото, а и от всяко предходно лято. Какво си спомняме от своите детски лета? Може би не много – разходки на плажа, лунапаркове, късни вечери със захарен памук и почервенели от слънчев загар крачета. Има нещо магично в това да си дете на море. Но най-вълшебните детски спомени остават от приятелстватa, които създаваме мигновено с други дечица около нас.

Забелязвали сме колко лесно децата в парка, на плажа или дори на ресторант си намират приятел за игра. Това е нещо универсално за почти всички хлапета по-света, с изключение на по-срамежливите малчугани. Е, тук не става въпрос толкова за някаква черта на характера, колкото за нещо, което ги свързва – любопитство и желание за игра.

„Родителите ми често излизаха по ресторанти. Едно време, когато нямаше смартфони и други джаджи, това си беше направо изтезание за едно дете – седиш там на масата и киснеш, докато си чешат езиците възрастните…направо ужас! Обаче от време на време, когато имаше и други деца, някак се намирахме. Ако в ресторанта има градина, много често щъкахме из нея – гоненица, криеница, разни други неща… сега си мисля, че сигурно е било неудобно за персонала и за родителите ни, но за нас си беше супер. Намирахме кой да ни избави от скуката.“

Децата се сприятеляват и без да говорят общ език

„Със семейството ми бяхме на почивка в един затворен комплекс. Беше ми много скучно там – нямаше с кого да си играя. Един ден дойде друго семейство с деца и някак се сприятелихме веднага – нямам представа как! Почнахме да си ходим на гости и да се разхождаме и да си играем всякак. Дори не говорехме един език – хората бяха чужденци, нямам представа от къде.“

Сплотява ги желанието за игра

„Ходехме на море всяко лято на едно и също място. Брат ми беше много по-голям от мен и не искаше да си играем и ми беше много скучно – никое дете не обича само да виси там без да прави нищо. Но един ден докато ровичках в пясъка се запознах с друго момиченце и почнахме да си играем. Толкова много се зарадвах! Ловихме рапанчета и си правихме басейн за тях на плажа…повече не се видяхме, но беше страхотен ден и още го помня.“

Това е едно от многото вълшебства при децата – способността да намерят общ език с всекиго и при всякакви обстоятелства. Може би всички сме имали подобно умение, но изглежда много от нас в някакъв момент го губят. Колко от нас могат уверено да отидат при абсолютно непознати, за да се запознаем с тях, да се разходим или пък да изиграем някоя игра? Колко вероятно е, ако опитаме, човекът срещу нас да помисли, че нещо не ни е наред?

Можем да научим много от децата и от невероятните им умения.

Tags: , , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.