В 10:00 сутринта влизаме в цветната стая на Мечетата, пълна с играчки и рисунки, а мъниците ни посрещат с песен на la langue française, разбира се. „Тук говорим само на френски и ангажираме децата в много различни активности, за да могат едновременно да играят и да запомнят различни думи. На тази възраст те учат най-добре по време на игра“, разбираме от французойката Жанн, която започва работа в яслата през 2012, а в дома ѝ в София се говори и на двата езика. Именно от такива семейства са повечето деца в групата, но не са малко и дребосъците, които тук за първи път произнасят un, deux, trois. „Вкъщи може никой да не използва френски и самите деца може да не са проговорили още, но да слушат езика при нас за тях е много добре. Между 1 и 3 години е времето за детето да чува чуждата реч, за да може след това по-лесно да учи и други езици. Те възприемат изцяло фонетично – ако ние, големите, учим езика чрез граматика и четене, те го възприемат изцяло през ситуация и слушане.“

В тази възраст езикът може да се учи лесно, но пък разделите никак не са. Ако имате опасения, че ще се чуе плач, след като оставите вашето дете в яслата, вътре винаги ще се намери свободно столче. „Майката или бащата могат да останат колкото искат, докато детето им свикне и опознае обстановката, играчките и всичко, което може да прави при нас.“ Този процес понякога отнема три дни, друг път – седмица или месец, и е важна стъпка в социализацията на дете, което за първи път излиза от семейната среда за по-продължително време. Щом веднъж усети сигурността на новото място, то започва естествено да общува с другите и само да избира игрите си и може да бъде оставяно в яслата по-често и за повече часове. „Винаги спазваме ритъма на детето, като имаме и структурирана дейност. Образователните занимания го учат постепенно да започне да спазва определена програма, но в същото време те не са непременно задължителни – децата не се чувстват форсирани да танцуват или да играят, ако не желаят.“ Така всяко дете е свободно да си избере различна играчка, а учителите само го придружават и показват как да я използва, за да насърчат самостоятелността му: „Например когато рисува, ние не пипаме листа. Може да е просто една точка, но я оставяме така – това си е неговото произведение на изкуството“.

След като изпяхме френската песен, наредихме шарения конструктор, комбинирахме различни по цветове и форми лепенки върху блокче и потанцувахме на A Ram Sam Sam, Жанн продължава да ни разкрива игрите на мъниците. Всеки ден тук се редуват четене на книги, театър с марионетки, правене на фигури от глина и пластилин и дори йога, за да опознават малките тялото си и да развият двигателната си система. Заниманията ги насърчават да се справят сами, да развихрят въображението си и да използват сетивата си в игрите, а всяка седмица е тематична – есен или зима, морски или горски животни присъстват в рисунките им, с които после украсяват стаята. „Това също е много важно, защото каквото и да направят, то остава известно време в залата и се събира, за да им остане спомен, който могат да си вземат у дома.“

Какво е да се работи с група от толкова малки деца? „Понякога е изморително, но е истинско удоволствие“, споделя Жанн, докато пръснатите из стаята дребосъци попиват с любопитство всяка дума на трите учителки. „Децата свързват нашето място с френския, знаят, че тук говорим на него, докато вкъщи езикът е друг и те много добре улавят разликата.“ Убеждаваме се, когато Жанн пита едно от хлапетата „Qu’est ce que c’est?“ („Какво е това?“) и посочва корабче в книжката за оцветяване, а то веднага отговаря „bateau“. И това е само началото – когато напредне с говоримия език и порасне още с няколко сантиметра, малкият ви франкофон може да влезе в горния курс за деца от 3 до 10 години, в който ще започне и да пише на френски. „В момента голяма част от децата са по-малки братя и сестри на наши бивши ученици, т.е. има семейства, които от години идват при нас и после продължават в другите ни курсове. Там имаме и деца, които вече пишат, а сме се запознали с тях, когато са били с биберони.“ Казваме „Magnifique!“ за усърдието на учителките и им благодарим за урока, докато мечетата ни изпращат с танци, заради които бихме дошли и утре пак.