Рано или късно, но винаги животът осребрява случаите, в които сме били добри човеци с хора и животни – този урок четат децата ви в приказката Вдовицата и папагалът на Вирджиния Улф с илюстрации на Чавдар Николов.

Госпожа Гейдж е възрастна дама, която споделя дните и дома си единствено с кучето Шаг. В кроткия ѝ живот изведнъж се надигат вълни с пристигането на писмо, което налага незабавното ѝ отпътуване – към последно сбогуване с лош и стиснат брат, който неочаквано ѝ е оставил къща и 3000 лири наследство. Вместо жълтици, старицата намира там папагала Джеймс – едно бреме, което според всички останали трябва час по-скоро да бъде пратено в нечии други ръце или просто по дяволите. Вдовицата обаче отваря сърце за птицата, защото това е нейният начин да посреща всичко и всички в живота си, дори и сама да има нужда от по-човешко отношение. На финала историята я възнаграждава, за да даде урок на децата, че могат да забогатеят още преди да пораснат. Просто е: с депозит „добри дела“ в банката на живота се трупат най-тлъстите лихви.

Първите дребосъци, осребрили този безплатен съвет от британската писателка, са нейните двама племенници. През 1923 те са под 12 години, но вече имат рубрика в семейния вестник, за която поръчват на леля си история за деца. Така на 41 години Вирджиния Улф подписва първата си приказка. Вдовицата и папагалът се превръща в малък том, илюстриран от правнука ѝ, едва 60 години по-късно, а ние четем историята на български почти след век. По-добре късно, отколкото по‑късно, мислим си с благодарност към издателство Лист, което носи книгата към книжарниците за 9.98лв с превод на Иглика Василева и рисунки от Чавдар Николов.