„Всеки може да се научи да кара, трябва само желание“, казват ни Бианка и Никола – създатели и главни двигатели на Board Rider, свалили за час пред нас каските и очилата си. Освен да възпитават мини професионалисти в младия си клуб за сноуборд и хавайски сърф, двамата организират и лагери за малки хора, които тепърва прохождат в спорта. Как точно се пали любовта към дъската в детската душа – това се надяваме да разберем, докато стискаме палци да не е късно и у нас да се намери желание. Нали само това трябва?
Бианка и Никола са двойка, а в Board Rider си създават семейство и говорят за децата си като родители. „На практика ние сме заедно по 6 месеца в годината – лятото на плажа за сърф, зимата в планината за борд – и се налага да учим хлапетата не само как да карат, но и как да живеят. Винаги сме директни с тях, децата така или иначе не позволяват да ги лъжеш“. За разлика от възрастните, допълваме наум, и се чудим дали двамата инструктори са така отдадени и към малките, които идват при тях само за няколко дни на лагер. Отговорът следва без питане: „И преди да се познаваме сме искали да учим деца на спорт, това ни е споделена мечта. За нас те са всичко и не пестим вниманието си към нито едно дете, когато сме заедно по пистите“.
Равномерното разпределение на внимание и знания под малките каски става с добра организация. За любителските лагери пътуват не повече от 12 хлапета – бройка, която лесно се разпада на групи по четирима, в зависимост от нивото на бордистите и възрастта им (между 7 и 15 години). Всяка четворка има свое време насаме с планината, през което разполага с целия екип треньори. Това скъсява усилието до първите успехи с дъската и елиминира риска някой да няма напредък за кратките четири дни на лагера. „Тренираме на пистата в Добринище, защото е по-малка, слабо натоварена и децата не се притесняват, че някой може да ги блъсне, докато се учат“.
Единственият автентичен хан в града е база за децата от тренировъчните ваканции, а Бианка и Никола използват добре реставрираното място, за да ги запознават с културата на региона. Когато не се спуска по снега, групата се разхожда в Добринище и трупа умения за оцеляване по пистите на живота. „Това са важните уроци за нас, защото успехът не е само в добрите резултати на клуба. Той е във възможността след време да видим, че сме помогнали на едни деца да станат добри хора – с всичко, което знаем“. Уроците са от „раницата ти е кофа в планината“ до „бъди човек с тези, с които се разминаваш по улицата и онези, които споделят масата ти“ – явно препятствията на пистата за начинаещи са лесната част от програмата.
Упражненията върху белия наклон също са важни: как да носиш екипировката си, как да ползваш съоръженията, как да падаш, да ставаш, да се спускаш и завиваш по пистата. Основите от първото ниво са по силите на всяко хлапе, стига то да е в лагера по правилните причини. „Преди да заминем, говорим с родителите, за да разберем дали те са подтикнали детето си да се учи да кара или то само е пожелало. Първата тренировка с учениците също започва с разговор – какво обичат, какво не харесват, от какво ги е страх, какво ги притеснява. Клубът си има и психолог, който ни помага за индивидуалното отношение към всяко дете.“
Цялата мисия на Бианка и Никола изглежда като сериозна психология, но опитът им помага да намират преки пътеки към детските души. „Много от страховете на децата идват от мама и татко, без възрастните да го искат или осъзнават. Трябва ти само да чуеш изречението, с което малкият обяснява как нещо го притеснява, защото е опасно, за да разбереш, че не го е измислил сам, а го е чул отнякъде“. Въпреки че сноубордът вече е много популярен, някои родители още вярват, че децата им ще се върнат с гипс от лагера.
Лошата слава на спорта е от годините, когато не е имал изградена методика, нито професионални треньори, които да се движат по нея и да обучават бордисти. Днес опасностите са ограничени и дори някое хлапе да падне на пистата, ще падне върху Бианка, която пази учениците си като орлица. „Риск винаги съществува, но той не е по-голям от този, който те дебне отвсякъде. Може да си счупиш нещо, като се подхлъзнеш в коридора вкъщи – шансът е същият, като да летиш по пистата със 100км/ч“.
Живи и здрави, Бианка и Никола пътуват за Добринище с поредната група Board Rider лагерници на 4 февруари. „Чудо е, че имаме две свободни места, но и това се случва – едното от децата ни отпадна, заради лош успех в училище“. А може би е трябвало да го пуснат да замине, за да си научи урока. Нали няма по-мотивирани хора от израслите в здравословна конкуренция и посветените на дадена страст. Как се наричаха? А, да – спортисти.
Следващият лагер е от 10 до 13 април и вече набира ученици на boardriderteam@gmail.com
Board Rider са във фейсбук с името си
Tags: Board Rider, сноуборд за деца, уроци по сноуборд за деца
