„Щастливо детство“ е последното, което можем да кажем за нейното. И въпреки, че й се случват някои доста неприятни неща, като тъпи родители и злобна училищна директорка, Матилда  открива у себе си свръхсили, с които да отвърне на удара. Малкото супер момиче се появява през 1988 в главата на Роалд Дал, Куентин Блейк я конвертира в образ, през 1996 Дани де Вито я прави кинозвезда, а дни преди Коледа идва при нас с новата книжка на издателство Ентусиаст. Матилда поръчваме от enthusiast.bg срещу 10лв. Ето ви и няколко реда за зарибяване:

„Но и господин Уърмуд, и госпожа Уърмуд бяха толкова тъпи и така погълнати от собствения си глупав и дребнав животец, че не откриваха нищо кой знае колко особено у дъщеря си. Честно казано, те едва ли щяха да я забележат дори ако се повлечеше по корем със счупен крак из къщи.
Майкъл, братът на Матилда, си беше съвсем нормално момче, но заради дарбите на сестра му, както вече споменах, всеки би опулил очи. На година и половина говорът й беше съвършен и тя знаеше толкова думи, колкото и повечето възрастни. Нейните родители обаче, вместо да я похвалят и поощрят, я наричаха досадно кречетало и всеки път я срязваха, че малките момиченца трябва да се виждат, но не и да се чуват.
Когато стана на три, Матилда сама се научи да чете, докато разглеждаше вестниците и списанията. На четири години тя вече четеше бързо и гладко и съвсем естествено започна да копнее за книги. Но единствената книга в този просветен дом бе нещо от рода на „Как да сготвим набързо“ и принадлежеше на майка й, а когато я прочете от кора до кора и научи всички рецепти наизуст, момиченцето реши да си намери нещо по-интересно.
– Татенце – каза то един ден, – как мислиш, дали е възможно да ми купиш книга?
– Книга ли? – отвърна бащата. – Че за какво ти е тая пуста книга?
– За да чета, татенце.
– Че какво му е на телевизора ни, за бога? Имаме си чуден телевизор с дванайсетинчов екран, а ти искаш някаква си книга! Май тръгваш по лош път, момичето ми!“

Tags: детски книги, Матилда, Роалд Дал