Честити са децата, които получават нужното им внимание, та понякога – дори и отвъд. Има обаче малчугани, на които тази простичка радост е отнета. Мислейки за тях, Програмата реши да обвърже своя детски блог със съдбата на ателие Прегърни ме и да ѝ помогне в събирането на средства за онези прекрасни малки хора, които са надарени с особен талант, но са лишени от родителска грижа, на която да се радват.

Копия на малките художници от ателие Прегърни ме, вдъхновени от големи класици

„Когато за първи път децата прекрачват прага на ателието, те влизат неуверени, начумерени, все повтарят: Не мога това, не мога онова, но след няколко срещи и прегръдки, разбират, че „моженето“ не им е забранено, че и те могат. И когато видя усмихнатото лице на малката Поли, която ми казва: „Виж, Миле, какво нарисувах за теб!“, разбирам, че съм намерила верния път към сърцето на това дете, че то ще ми се довери, че ще ми разреши да му помогнем да стъпи по-уверено и с повече самочувствие на пътечката „живот“. И да тръгне по нея с кошница, пълна с мечти, а не да свърши пред някой супермаркет с посивяло, измъчено лице. Но трябва много време и много търпение. И кураж, и обич“, споделя Милена Нейова, основател на ателие Прегърни ме.

Картини на малките художници от последната им изложба: Софийски сюжети стил Хундертвасер

Целта на Прегърни ме е да подпомогне събирането на средства, необходими за дейността на Ателието, което тези деца толкова много обичат.

За да подкрепите децата на ателие Прегърни ме, изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS ATELIE на номер 17 777 (за абонати на Теленор , VIVACOM и Mtel). За абонаментни дарения и други начини за даряване – www.dmsbg.com.

Цената на SMS е 1лв., но чудото, което може да последва от него е голямо! Ние, от Програмата, се надяваме да ви увлечем в творенето на добрини и да ви убедим, че чудесата действително са лесни!

Милена с едно от децата, които посещават ателие Прегърни ме, за което разказва:
„Прелестно, добро, усмихнато момченце. Сърцето ми се къса като се сетя за болката, която премина почти физически през тази прегръдка. Зажадняло дете, тъжно дете, изоставено дете, което ме попита: „Защо другите ги осиновяват, а мен никой не ме иска? Какво ми има, Миле?!“ Хайде, отговори му. Мъка. Затова, отдаде ли ви се възможност, помогнете. Не отлагайте. За какво друго сме тук?!“

С медийната подкрепа на: